"When the fullness of time had come..." (Gal. 4:4-5)

Beloved Fathers, Brothers and Sisters,

This is one of the mighty texts of the Holy Bible. Here is sublime language that links earth with heaven. The text tells us what God has done. The tremendous fact is declared in five simple words. God sent forth His Son. That is what Nativity means.

That is why throughout the world today, companies of men and women meet together to worship God. This is why we keep a holiday which is also a holy day. This is why our mouth is filled with laughter, and our tongue with singing. This is why Nativity is the happiest time in all the year. Because God sent forth His Son.

Nativity began with God, God acted. God took the initiative. God sent forth His Son. All begins with God. We cannot go up to Him. He must come down to us. And so, God revealed Himself. He has come down to earth in Christ His Son. God was in Christ. God sent forth His Son. Our text also tells us, while thus stating in categorical language what God has done, now tells us also when He did it. "When the fullness of time had come, God sent forth His Son." These thrilling words bring to us a new conception of ancient history, for they make it part of the purpose and plan of God. The pre-Christian centuries were a preparation for the advent of God's Son.

God had been preparing the world for His coming. He had been making ready for that one divine event to which the whole creation moved. God sent forth His Son; and He did so at that hour in the world's history when everything was ready for His coming. But how did God do it? Our text tells us: "God sent forth His Son, born of a woman, born under the law."

In other words, God chose a moment a method simple yet sublime, the way of our humanity. God sent forth His Son, and there came to earth a little child. God might have chosen other methods, of course. He might have sent forth His Son trailing clouds of glory from the opened heavens and with a legion of angels for His bodyguards. But no! A baby is born of a humble girl and love has set forth on its mighty redeeming work. The Word became flesh and, in that act of self-limitation, assumed the heartache and the thousand natural shocks to which flesh is heir to.

And, lastly, we ask "Why? Why did God thus send forth His Son, born of a woman, born under the law? Again, our text supplies the answer: "That we might receive the adoption of sons." God became subject to the laws of our humanity in order that He might deliver us from those laws that He might set us free from the law of sin and death. God became Man so that we might become sons of God.

Think of it! Jesus, the only begotten Son Whom God sent forth, will share with us His privileges. This is where the concepts of human language and of the intellect breaks down. We are in the realm now not of logic but of love. We can no longer reason about these things, for they are matters not for the mind, but for the heart.

We can only lift up our hearts to God in thanksgiving for His unspeakable Gift.

Christ is born! Glorify Him!

With love in the Newborn God-Child,

†Metropolitan Joseph

„Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден)…“ (Гал. 4:4-5)

Възлюбени отци, братя и сестри,

Това е един от най-силните текстове на Светото Писание. Това е възвишен език, който свързва земя­та с небето.

Този текст ни казва какво е направил Бог. Великото събитие е заявено с четири прости думи: Бог изпрати Своя Син. Това е смисълът на Христовото Рождество.

Ето защо днес по целия свят мъже и жени се събират заедно, за да се поклонят на Бога. Ето защо отбелязваме този празник, този свят ден. Ето защо устата ни е изпълнена с усмивка, а езикът ни - с песен. Ето защо Рождество Христово е най-радостното време от годината: защото Бог изпра­ти Своя (Единороден) Син.

Рождеството започна от Бога; Бог действа. Бог пое инициативата. Бог изпрати Своя Син. Всичко започва от Бога. Ние не можем да отидем при Него. Той трябва да дойде при нас. И така, Бог ни се яви. Той дойде на земята в лицето на Своя Син, Христос. Бог беше в Христа. Бог изпрати Своя Син. Писанието ни казва не само какво е направил Бог, но и кога го направи. „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син.“ Тези вълнуващи думи ни дават ново разбиране за древната история, защото те я превръщат в част от Божия план и цел. Предхристиянските времена бяха подготовка за идването на Сина Божий.

Бог подготвяше света за Своето идване. Той подготвяше това божествено събитие, към което цялото творение бе насочено.

Бог изпрати Своя Син и направи това точно в този момент от световната история, когато всичко беше готово за Неговото идване. Но как го направи Бог? Писанието ни казва: „Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона...“

С други думи, Бог избра момент и начин, прост, но възвишен – пътя на нашето човечество.

Бог изпрати Своя Син, и на земята се роди Младенец. Разбира се, Бог можеше да избере и друг начин. Той можеше да изпрати Своя Син, обгърнат в облак на слава от отворените небеса и с легион ангели негови пазители. Но не! Роди се Младенец от скромна Девица, и любовта започва своето велико дело на изкупление.

Словото стана плът и, чрез този акт на самоограничение, прие мъки и всякакви земни стра­да­ния, които човешката плът можеше да понесе.

И накрая, питаме: „Защо?“ Защо Бог изпрати Своя Син, роден от жена, подчинен на закона? Отговорът отново идва от Писанието: „За да получим осиновение.“

Бог стана подвластен на законите на нашата човешка природа, за да ни освободи от същите тези закони – да ни освободи от закона на греха и смъртта. Бог стана Човек, за да станем ние чеда Божии.

Помислете само! Иисус, Единородният Син, Когото Бог изпрати, ще сподели с нас Своето първенство.

Тук езикът на разума и интелекта замлъква. Тук навлизаме в сферата не на логиката, а на любовта. Да разсъждаваме върху тези неща вече не можем, защото те са тема не за ума, а за сърцето. Можем само да въздигнем сърцата си към Бога с благодарност за Неговия неизказан Дар.

Христос се роди! Славете Го!

С обич в новородилия се Богомладенец,

†Митрополит Йосиф