24 Април 2024 
+ На САЩ, Канада и Австралия митрополит ЙОСИФ

Традиция вече стана ние, клириците на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия през Петата седмица на Великия пост да напускаме домовете и енорийските си църкви и с благословението на Епархийския архиерей, за няколко дена да се оттегляме на по-сериозна молитва. Това оттегляне сме го нарекли „говение”. Всяка година се събираме в различни църкви-домакини. Настоящето уединение беше в новата БПЦ „Св. Георги” в град Орландо в щата Флорида. 28 свещенослужители от Америка и Канада и двама миряни четци от наши енории в Охайо, „по монашески” се уединихме за няколко дена в усърдна молитва, която включваше целия канон на св. Андрей Критски, целия Богородичен акатист, вечерни и утрени богослужби по Великопостния триод и св. Златоустова литургия в съботния ден.

Разбира се, централно място в телесното усамотяване и духовно вглъбяване беше смирението, покаянието, изповедта и приобщаването със св. Тайни. Всичко това ставаше единодушно с единствената цел чрез пост, молитва, богослужба, взаимна прошка и цялостно преобразяване, с помощта на Божията благодат, нашите души да се приближат колкото е възможно по-близко до Господа Иисуса Христа.

С активното участие по време на 6-те сесии и дискусии всички с думи и на дело се утешавахме духовно като употребявахме езиците си не само за събеседване, но и за възхвала присъствието на благодатните огнени езици на Св. Дух, Който „явно ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии” (1 Кор. 4:1).

През тези дни свещенослужителите ни се усъвършенстваха в знанието да научим и другите, което, ако се усвои без да се изживяват нещата, които проповядваме, тогава пълним главите си само с топъл въздух. За разлика от тези, които достигат луната с машини, ние по съвета на старец Пайсий Атонски, обсъждаме вършенето на всичко необходимо да достигнем до Бога без машини.

От голямо значение за нас беше това духовно събиране, с оглед единението и централизацията на епархията. Всеизвестна истина е, че като разединени, народите не могат да бъдат в единен свят. Така, правостоящи един без друг и свещениците ни не могат да се радват на обединена епархия. Много беше направено в това отношение клирът ни да бъде единен и то не само административно, но и по сърце и ум в Бога. За наша утеха и Господ винаги беше сред нас и ни уверяваше, че само с Неговата благодат можем да водим православен начин на живот в тези неправославни страни.

Чрез пост и молитва също имахме възможност заедно да възхвалим Бога, св. Богородица и св. Георги, да изпитаме сърцата си и да се презаредим духовно за по-успешно освобождаване от греха по пътя на спасението.

Духовната среща ни обогати и в подражаването на Спасителя Господ Иисус Христос по отношение на въздържанието и лишеиието от материалните блага на този свят. Чрез реорентацията на волята и въздържанието от различни видове храни установихме, че следва да укрепим дисциплинарността си като православни християни, за да разпознаваме Божията воля и присъствието Му в Православната ни църква.

Особено оживена беше дискусията на въпросите: Как трябва да мислим за себе си? Как да се променяме и какъв диалог да проведем с душата си? За кого и за какво да се молим на Бога? Кого да имаме за пример в Св. Писание и кого да отбягваме? Какво трябва да правим, за да не забравяме да се молим, да четем Св. Библия, да благодарим на Бога и да не се отдалечаваме от Неговото присъствие? Участието в отговорите на въпросите обаче е само първата крачка за духовния вървеж. Другата страна на монетата е съгласието ни да променим нещата в нас в съответствие с отговорите на въпросите, пак с надеждата ”сами себе си и един другиго и целия наш живот на Христа Бога да отдадем”.

Положихме усилия да разберем Божия воля ли беше това наше  „говение”? И се уверихме, че съгласно съвета на св. Нил Сорски (+1508) трябва да останем верни на традициите на св. Отци и Учители на св. ни Църква и на Господните заповеди. Оставихме обаче настрана изказванията на някои, че днес е трудно и почти невъзможно да живеем според изискванията на св. Отци.

Плод на нашето усамотяване бяха и кратките становища по неотложни проблеми относно еволюцията на творението, даряването на органи, кримирането на умрели, хомосексуализма, абортите, брака, разводите, кръщението, миропомазването, покаянието, изповедта, св. Причастие, приемането на неправославните в църквите ни, масонството в нашите среди и възпитанието на децата. Окончателните текстове подлежат на приемане от Епархийския годишен събор, след което ще се разпространят като становища на Епархията ни.

Винаги благодарим на Бога, че чрез Божията благодат нашето молитвено усамотяване или както го нарекохме в заглавието оттегляне е действително време на преображението на нашето съществуване и духовно обновление на душите и умовете ни.

Гореща благодарност изказваме на енорийския ни свещеник отец протоиерей Атанас Мегеров, на председателя на църковното настоятелство г-н Бисер Георгиев, на членовете на църковната община за топлото им гостоприемство, вкусната им постна храна, както и старанието им да са в наша услуга през целия ни престой.